С Фолксваген „костенурка“ около света. Осем пъти.
Този Фолксваген “костенурка” е необикновен. Той е пресякъл пустинята Сахара и е обиколил половината свят. Немският инженер Рудолф Дасел е изминал с него 315 679 километра. Днес изключителната кола е изложена в музей.
Изминатото от Дасел разстояние е малко по-късо от разстоянието между Земята и Луната. За да стигне до спътника, той трябваше да навърти още 70 000 км. Но километражът от 315 679 км означава почти осем обиколки на планетата. За един Фолксваген “костенурка” с 30 конски сили, произведен през 1958 г., това е невероятно постижение. Защото и най-добрите двигатели на Фолксваген от онова време по правило след около 80 000 км се озовавали в автоморгата. Собственикът на тази “костенурка” обаче е инженер и има тънък усет за машини. 77-годишният Рудолф Дасел изминал повечето от километрите по време на 13-те си приключенски обиколки като се движил не по асфалтирани пътища, а по трасета от чакъл и пясък.
Стигнал до Афганистан и до Загорск, до Полярния кръг и до края на Сахара.
В продължение на 23 години, от 1984 г. допреди няколко месеца, тъмносивата “костенурка” стояла забравена в един гараж в Гевелсберг, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Сега обаче колата е в града-производител Волфсбург и заедно с различни снимки, направени от Рудолф Дасел по време на пътуванията му, и е музеен експонат.
В тази “костенурка” се крие невероятна история. През 1962 г. Дасел я купува за 2500 марки от бивш съученик, който навъртял с нея 40 000 километра. Това била първата кола на Дасел и останала единствената в живота му.
Последното пътуване не се осъществило
През 1984 г. той стегнал колата за пътуване в Нигерия. Вдигнал я на крик в гаража, за да свърши всичко перфектно. Било крайно необходимо за предстоящия дълъг път. Това трябвало да бъде 14-ото и последното голямо пътуване с “костенурката”. Тогава обаче изненадващо починала майката на Дасел и той така и не тръгнал. Оттогава колата стояла недокосната в гаража, качена на крик и почти забравена. “Никога не съм имал друга кола”, казва Дасел. След случката започнал да кара колело.
Преди това обаче той минал през истински приключения. В разгара на Студената война германецът пропътувал сам Съветския съюз. Спял в пустите руски гори, като прикривал колата си с камуфлажна палатка. “Най-опасно е времето от падането на мрака до изгрева на слънцето, казва пътешественикът. Често то беше опасно дори за живота. Срещнах турист, на когото едни крадци в Египет почти му бяха отрязали ръката. В Турция бяха убити едни студенти. Много хора просто не са достатъчно предпазливи.”
Въпреки че винаги е бил внимателен, и Дасел е попадал в опасни ситуации. В критичните моменти са му помагали само здравите му нерви и късметът. През 1966 г. в Пакистан изведнъж се оказал на пътя на трима бандити с коне. Те били въоръжени до зъби с тежки саби, пистолети, патрондаши, запасани около бедрата и раменете им. Подобни картини бил виждал само в книгите на Карл Май. “Уплаших се, но успях да отвлека вниманието им към едно пластмасово шише. Те не бяха виждали такова нещо и за тях означаваше цяло състояние.” Той им предал безценния съд и така се разминал със смъртоносно нападение. “Това беше най-дивата местност”, разказва Дасел.
В Афганистан снимал “костенурката” си пред статуите на Буда на високата 2500 метра долина Бамиян. На фона на 55-метровите фигури от шести век Фолксвагенът изглежда малък като бълха. От днешна гледна точка тези снимки имат документална стойност, защото през 2001 г. талибаните взривиха статуите въпреки протестите от цял свят.
На самотните си пътувания в непознати светове Дасел носел всичко, от което имал нужда. За да си осигури повече място, извадил дясната предна и задната седалка. Сам променил шофьорската седалка така, че да може да става на легло. Тъй като на “костенурката” трябвало да й се сменя маслото на всеки 2000 км, носел в багажа и масло.
През нажежените пустини минавал със зимни гуми заради по-добрия им профил. Докато други, пътуващи през пясъците, носели пълен комплект резервни гуми, по време на пътуванията си (които понякога стигали до 25 000 км) германецът се доверявал на прости вътрешни гуми,
които използвал в спешни случаи. “Мисля, че на всичките ми обиколки не съм пукал гума”, казва Дасел. Той се отказал и от лукса да слуша радио. “Когато ми станеше прекалено скучно, свирех на хармоника.” Хармониката си пази и до днес.
Разбира се, Рудолф Дасел се възползвал в пълна степен от техническите си познания на машинен инженер. Той познавал всяка гайка на автомобила си и можел да оправи почти всичко сам. Ремонтирал сам дори изгорелите електролампи – слабостта на голямата кола на Фолксваген. Използвал немската стомана „Нироста“.
Така през 1975 г. почти не се притеснил от повредения вентил в Централна Турция. Дасел спрял дефектния цилиндър и се дотътрил на три цилиндъра, като изминал 3200 км до родния си Гевелсберг.
Германецът перял бельото си по особено хитър начин. Натъпквал мръсните дрехи в овална пластмасова кофа, пълнел я догоре с вода и добавял прах за пране. След което пак тръгвал с колата.
Заради подскачането и вибрирането на “костенурката” по разбитите пътища дрехите се разбърквали почти като в автоматична пералня. Високите температури вътре в купето (веднъж в Кувейт измерил 48 градуса по Целзий) подпомагали изпирането. След няколкостотин километра прането било готово. Може би до подобни практични идеи могат да стигнат само инженерите. А ако през 1984 г. майката на Дасел не беше починала, синът й щеше да измине липсващото разстояние от 70 000 км, за да стигне до Луната. Защото и днес колата е в безупречно техническо състояние, двигателят работи като часовник, съединителят е без проблеми, а гумите имат грайфери. 23 години след принудителното спиране от движение.
Тъй като навремето германецът бил приключил с подготовката за пътуването до Нигерия, и днес всичко, приготвено за пътя, е в колата. Като например цял куфар с храна. “Тогава бях складирал куфара в мансардата на къщата си. Когато извадихме колата от гаража, измъкнах и куфара”, разказва Дасел.
Вътре има освен всичко малки консерви грах от марката Coin Fleuri, орехови ядки на Griff, шишенце парфюм 4711, един пакет лимонов кекс (твърд като камък, но все още ставащ за ядене) и дори една опаковка соленки. Срокът им на годност обаче е изтекъл.
От пътуванията Дасел пази и червената хладилна чанта “Кока-кола”, бензиновия котлон и алуминиевите съдове за готвене. И дори чуждестранна застраховка на ADAC, която така и не му потрябвала.